2024 г.: гигантски слънчеви бури спират интернет за седмици
Точните прогнози са изключително важни за промишленостите, в които може да настъпят разстройства
Кой не е мечтал най-малко един път в живота си да види приказното Северно зарево, когато тъмното небе се озарява в зашеметяващо красиви цветове?
Тази година доста повече хора по света имаха тази опция, без да пътуват до полярните ширини. Обичайно сянието може да се следи в най-северните елементи на Швеция, Финландия, Норвегия, Канада, Аляска, Русия и цялата Исландия. В последните месеци обаче феноменът слезе доста по на юг и даде опция да му се възхищават в Япония, Китай, междинните щати на Съединени американски щати. Дори небето над България се озари в пурпурно алено.
Причините за тази неземна хубост се оказаха повишената слънчева интензивност и провокираните от нея мощни магнитни стихии, които доближиха Земята. Обикновено на всеки 11 години Слънцето минава през цикли на оптималната интензивност. Според учените този път обаче максимумът е подранил и се чака да настъпи през първата половина на 2024 година Тогава сиянията в небето над доста елементи от света ще зачестят. Но това е положителната вест. По-лошата е, че толкоз мощни магнитни стихии, каквито се чакат, ще нарушат връзките и са способни да спрат интернет в продължение на седмици.
Предвестник на оптималната слънчева интензивност е появяването на петна по повърхността на нашата звезда, които от време на време се събират дружно и образуват нещо като архипелаг. Те са породени от солидни промени в магнитните полета на Слънцето. На тях се дължат големите енергийни детонации по посока на Земята, от които някои по-чувствителни хора се усещат зле и които могат да нарушат връзките. Такъв архипелаг от слънчеви петна с размери колкото 15 пъти земния диаметър бе следен от астрономите в края на ноември и тогава те предизвестиха, че той е кадърен да провокира геомагнитна стихия, която ще е рискова за енергийните мрежи и спътниците.
Ново проучване на индийски учени разкрива, че максимумът на слънчевата интензивност ще настъпи още при започване на 2024 година, за разлика от по-ранните прогнози на НАСА, че това ще се случи през втората половина на 2025 година Проучването е ръководено от доктор Нибиенду Нанди, физик от Центъра за галактически науки в Калкута. Според него към момента не може да се планува с цялостна сигурност какви ще са интензивността и последствията, само че това ще стане по-ясно с наближаването на Новата година. Независимо от това той е безапелационен, че най-силните стихии може да доведат до “катастрофален разпад ” на разположените в ниска околоземна орбита спътници и да нарушат услугите, свързани с тях, като информационните и навигационните мрежи. “Те могат също по този начин да провокират мощни разстройства в геомагнитното поле, изключващо електрическите мрежи, ситуирани в райони с висока географска широчина ”, споделя ученият.
Д-р Нанди и екипът му съумели да доближат до нов по-точен метод за разкриване и наблюдение на слънчевия най-много. Това е изключително значимо за промишленостите, в които се чакат разстройства поради слънчевите стихии, с цел да могат те да се приготвят.
Слънцето е голяма топка от електрически зареден парещ газ, който се движи, генерирайки мощно магнитно поле. То се простира от единия полюс на Слънцето до другия, сходно на земното. Приблизително на всеки 11 години магнитното поле на Слънцето изцяло се обръща, което значи, че северният и южният полюс сменят местата си.
Този безоблачен цикъл визира интензивността на повърхността на звездата, в това число провокира тъмните слънчеви петна. Един от методите, по които учените могат да проследят слънчевия цикъл, е, като преброят слънчевите петна и по кое време тъкмо се появяват. Началото на 11-годишния цикъл, когато Слънцето има минимум петна, е известно като безоблачен най-малко. Средата на цикъла е слънчевият най-много, когато слънцето има най-вече слънчеви петна. Тогава се чакат най-екстремните галактически феномени.
“Единадесет години е междинната честота - показва индийският академик. - Индивидуалните цикли могат да варират по дължина от девет до 14 години. ”
Учените и през днешния ден се основават на изчисленията, направени преди близо 100 години от швейцарския астроном Макс Валдмайер, с цел да открият по кое време ще настъпи слънчевият най-много. Още през 1935 година той открива, че колкото по-бързо се развива цикълът на слънчевите петна, толкоз по-голяма е неговата мощ. Следователно по-силните цикли – т.е. тези с повече слънчеви петна – лишават по-малко време, с цел да доближат своя пиков интензитет. Тази връзка – известна като “ефекта на Валдмайер ” – постоянно се употребява за прогнозиране на силата на цикъла на слънчевите петна въз основа на наблюдения на ранната му фаза.
Но индийските откриватели са разкрили нова връзка, употребявайки архиви с данни, трупани десетилетия в обсерватории по целия свят. А точно, скоростта на понижаване на магнитното поле на слънцето също е обвързвана със скоростта на повишаване на слънчевите петна. “Двуполюсното поле на слънцето нараства и понижава почти в противофаза с цикъла на слънчевите петна - изяснява доктор Нанди. – По време на минимума на слънчевия цикъл, когато съвсем не се следят петна, силата на магнитното поле е оптималната. Когато цикълът на слънчевите петна стартира да нараства, широкомащабното слънчево двуполюсно поле стартира да отслабва и приема по-сложна настройка. То изчезва по време на пика на слънчевите петна и по-късно обръща посоката си и стартира да пораства постепенно. ” Тази нова методика е помогнала да се откри, че максимумът на настоящия цикъл ще е през първата половина на 2024 година
“Предвиждането на момента на оптималната амплитуда на цикъла на слънчевите петна е значимо за премерване по кое време се чакат най-неблагоприятните условия на галактическата среда ”, показват учените в проучването си. А това значи същинска бомбардировка от мощни геомагнитни стихии още от началото на новата година.
Заснеха архипелаг от петна 15 пъти колкото Земята
Астрономи снимаха в края на ноември архипелаг от 6 разнообразни групи слънчеви петна, огромен колкото 15 пъти Земята, написа уеб сайтът “Спейс ”. Те са ситуирани на разстояние от 200 000 км. Конфигурацията, която е най-голямата и гъстонаселена с петна от повече от десетилетие, се намира от близката страна към Земята. Областта към този момент е източник на мощни геомагнитни стихии от трета и втора степен. Според учените в седмиците до края на годината нашата планета ще е същинско “бойно поле ”, обстрелвано от детонациите на тези тъмни полета. Възможно е тя да стане обект на най-силната геомагнитна стихия от първа степен, която да заглуши радиовълните.
Изследователите са били наясно с идната поява на архипелага, тъй като са записали хелиосеизмични тремори или талази на слънчевата повърхнина от региона. Той е толкоз огромен, че въздейства върху метода, по който цялото слънце вибрира.
Астрономите са забелязали също няколко огромни вериги от плазма, известни като слънчеви изпъкналости, растящи над някои от слънчевите петна в групата. Най-големите вериги се издигат на повече от 40 000 благи (64 000 км) над повърхността, след коетосе откъсват и изхвърчат в космоса, оставяйки краткотрайно след себе си големи огнени каньони на слънчевата повърхнина.
Появата на такива огромни групи слънчевите петна е знак, че слънцето бързо се доближава до избухливия пик в своя почти 11-годишен безоблачен цикъл, прочут като безоблачен най-много, за който учените в този момент предвиждат, че ще стартира през първата половина на идната година.
Кой не е мечтал най-малко един път в живота си да види приказното Северно зарево, когато тъмното небе се озарява в зашеметяващо красиви цветове?
Тази година доста повече хора по света имаха тази опция, без да пътуват до полярните ширини. Обичайно сянието може да се следи в най-северните елементи на Швеция, Финландия, Норвегия, Канада, Аляска, Русия и цялата Исландия. В последните месеци обаче феноменът слезе доста по на юг и даде опция да му се възхищават в Япония, Китай, междинните щати на Съединени американски щати. Дори небето над България се озари в пурпурно алено.
Причините за тази неземна хубост се оказаха повишената слънчева интензивност и провокираните от нея мощни магнитни стихии, които доближиха Земята. Обикновено на всеки 11 години Слънцето минава през цикли на оптималната интензивност. Според учените този път обаче максимумът е подранил и се чака да настъпи през първата половина на 2024 година Тогава сиянията в небето над доста елементи от света ще зачестят. Но това е положителната вест. По-лошата е, че толкоз мощни магнитни стихии, каквито се чакат, ще нарушат връзките и са способни да спрат интернет в продължение на седмици.
Предвестник на оптималната слънчева интензивност е появяването на петна по повърхността на нашата звезда, които от време на време се събират дружно и образуват нещо като архипелаг. Те са породени от солидни промени в магнитните полета на Слънцето. На тях се дължат големите енергийни детонации по посока на Земята, от които някои по-чувствителни хора се усещат зле и които могат да нарушат връзките. Такъв архипелаг от слънчеви петна с размери колкото 15 пъти земния диаметър бе следен от астрономите в края на ноември и тогава те предизвестиха, че той е кадърен да провокира геомагнитна стихия, която ще е рискова за енергийните мрежи и спътниците.
Ново проучване на индийски учени разкрива, че максимумът на слънчевата интензивност ще настъпи още при започване на 2024 година, за разлика от по-ранните прогнози на НАСА, че това ще се случи през втората половина на 2025 година Проучването е ръководено от доктор Нибиенду Нанди, физик от Центъра за галактически науки в Калкута. Според него към момента не може да се планува с цялостна сигурност какви ще са интензивността и последствията, само че това ще стане по-ясно с наближаването на Новата година. Независимо от това той е безапелационен, че най-силните стихии може да доведат до “катастрофален разпад ” на разположените в ниска околоземна орбита спътници и да нарушат услугите, свързани с тях, като информационните и навигационните мрежи. “Те могат също по този начин да провокират мощни разстройства в геомагнитното поле, изключващо електрическите мрежи, ситуирани в райони с висока географска широчина ”, споделя ученият.
Д-р Нанди и екипът му съумели да доближат до нов по-точен метод за разкриване и наблюдение на слънчевия най-много. Това е изключително значимо за промишленостите, в които се чакат разстройства поради слънчевите стихии, с цел да могат те да се приготвят.
Слънцето е голяма топка от електрически зареден парещ газ, който се движи, генерирайки мощно магнитно поле. То се простира от единия полюс на Слънцето до другия, сходно на земното. Приблизително на всеки 11 години магнитното поле на Слънцето изцяло се обръща, което значи, че северният и южният полюс сменят местата си.
Този безоблачен цикъл визира интензивността на повърхността на звездата, в това число провокира тъмните слънчеви петна. Един от методите, по които учените могат да проследят слънчевия цикъл, е, като преброят слънчевите петна и по кое време тъкмо се появяват. Началото на 11-годишния цикъл, когато Слънцето има минимум петна, е известно като безоблачен най-малко. Средата на цикъла е слънчевият най-много, когато слънцето има най-вече слънчеви петна. Тогава се чакат най-екстремните галактически феномени.
“Единадесет години е междинната честота - показва индийският академик. - Индивидуалните цикли могат да варират по дължина от девет до 14 години. ”
Учените и през днешния ден се основават на изчисленията, направени преди близо 100 години от швейцарския астроном Макс Валдмайер, с цел да открият по кое време ще настъпи слънчевият най-много. Още през 1935 година той открива, че колкото по-бързо се развива цикълът на слънчевите петна, толкоз по-голяма е неговата мощ. Следователно по-силните цикли – т.е. тези с повече слънчеви петна – лишават по-малко време, с цел да доближат своя пиков интензитет. Тази връзка – известна като “ефекта на Валдмайер ” – постоянно се употребява за прогнозиране на силата на цикъла на слънчевите петна въз основа на наблюдения на ранната му фаза.
Но индийските откриватели са разкрили нова връзка, употребявайки архиви с данни, трупани десетилетия в обсерватории по целия свят. А точно, скоростта на понижаване на магнитното поле на слънцето също е обвързвана със скоростта на повишаване на слънчевите петна. “Двуполюсното поле на слънцето нараства и понижава почти в противофаза с цикъла на слънчевите петна - изяснява доктор Нанди. – По време на минимума на слънчевия цикъл, когато съвсем не се следят петна, силата на магнитното поле е оптималната. Когато цикълът на слънчевите петна стартира да нараства, широкомащабното слънчево двуполюсно поле стартира да отслабва и приема по-сложна настройка. То изчезва по време на пика на слънчевите петна и по-късно обръща посоката си и стартира да пораства постепенно. ” Тази нова методика е помогнала да се откри, че максимумът на настоящия цикъл ще е през първата половина на 2024 година
“Предвиждането на момента на оптималната амплитуда на цикъла на слънчевите петна е значимо за премерване по кое време се чакат най-неблагоприятните условия на галактическата среда ”, показват учените в проучването си. А това значи същинска бомбардировка от мощни геомагнитни стихии още от началото на новата година.
Заснеха архипелаг от петна 15 пъти колкото Земята
Астрономи снимаха в края на ноември архипелаг от 6 разнообразни групи слънчеви петна, огромен колкото 15 пъти Земята, написа уеб сайтът “Спейс ”. Те са ситуирани на разстояние от 200 000 км. Конфигурацията, която е най-голямата и гъстонаселена с петна от повече от десетилетие, се намира от близката страна към Земята. Областта към този момент е източник на мощни геомагнитни стихии от трета и втора степен. Според учените в седмиците до края на годината нашата планета ще е същинско “бойно поле ”, обстрелвано от детонациите на тези тъмни полета. Възможно е тя да стане обект на най-силната геомагнитна стихия от първа степен, която да заглуши радиовълните.
Изследователите са били наясно с идната поява на архипелага, тъй като са записали хелиосеизмични тремори или талази на слънчевата повърхнина от региона. Той е толкоз огромен, че въздейства върху метода, по който цялото слънце вибрира.
Астрономите са забелязали също няколко огромни вериги от плазма, известни като слънчеви изпъкналости, растящи над някои от слънчевите петна в групата. Най-големите вериги се издигат на повече от 40 000 благи (64 000 км) над повърхността, след коетосе откъсват и изхвърчат в космоса, оставяйки краткотрайно след себе си големи огнени каньони на слънчевата повърхнина.
Появата на такива огромни групи слънчевите петна е знак, че слънцето бързо се доближава до избухливия пик в своя почти 11-годишен безоблачен цикъл, прочут като безоблачен най-много, за който учените в този момент предвиждат, че ще стартира през първата половина на идната година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ